Една година след освобождаването си петте български медицински сестри и палестинският лекар с българско гражданство, които бяха осъдени на смърт в Либия, се радват на възвърнатата си свобода, но продължават да се страдат от кошмарите на мъченията, на които са били подложени и се чувстват изоставени.
„Искам да гледам напред. Но кошмарите, че ме отвличат, че ме душат или че черни кучета ме хапят, все още ме спохождат в сънищата ми и аз плача насън“, споделя Валя Червеняшка в интервю за Франс прес. Тя се върна на работа в болницата в Бяла Слатина след осем години и половина, прекарани в либийски затвор. Шестимата медици твърдят, че са били измъчвани с електрошокове и са били давани на полицейски кучета, за да измъкнат от тях признания за това, че са заразили с вируса на СПИН 438 либийски деца, от които 56 са починали.
Тази теза беше опровергана от международни експерти, които се занимават с изследвания на СПИН. “В затвора екзекуциите се извършваха недалеч от нашата килия. Ние изживявахме смъртта всеки път, когато вратата се отвореше“, спомня си Валя. Медиците бяха осъдени два пъти на смърт, след което присъдата им бе променена на доживотен затвор, което откри пътя към тяхното екстрадиране.
Те бяха помилвани от българския президент при пристигането им в София на 24 юли миналата година, придружени от бившата съпруга на френския президент Никола Саркози, Сесилия и от еврокомисаря по външната политика Бенита Фереро-Валднер, припомня Франс прес. Една година след освобождаването си Валя свиква трудно с бедността в страната си. Тя получава месечна заплата от 136 евро. Условията в болницата „не са се променили много за десет години“, казва тя, като показва разпорените дюшеци на леглата в детското отделение. Валя поддържа постоянни контакти с друга освободена медицинска сестра Валентина Сиропуло, която също се върна на работа в болницата в Пазарджик. Преживяванията в затвора се появяват често и в нейните сънища. „Попаднах на лошото място в лошия момент“, твърди тя. Нася Ненова и Кристияна Вълчева завършиха първата си година обучение по кинезитерапия в София.
„Можем да отворим частен кабинет, това ще бъде по-доходоносно“, твърди Нася, която се разведе след завръщането си от Либия. Снежана Димитрова, която публикува книга във Франция, както и Кристияна, не може да се върне на работа, тъй като едната й ръка е била обездвижена в следствие на мъченията. “Радвам се на семейството си, дишам на свобода“, споделя тя. Женен за българка, с която се срещна след излизането си от затвора, баща на момче на три месеца, българският лекар от палестински произход Ашраф Ал Хаджудж остава непримирим.
Той подаде жалба срещу Либия пред Комисията по правата на човека на ООН в Женева и пред френски съд. „Няма да пропусна нито една възможност, където и да е в света, за да започна дело срещу либийския диктатор“, който е „отговорен за нашата трагедия“, заяви той, като допълни, че иска да бъде призната „нашата невинност и да ни бъдат предоставени компенсации“.
„Ние сме европейски граждани, ЕС трябва да ни помогне“, каза още той. Медиците са получили жилища, но те са необитаеми заради липсата на вода и електричество. Те все още чакат обещаната им от българското правителство пенсия. /АФП