Targo.bg - Информационното чудо на Търговище и региона

Пламен Събев е новият директор на Историческия музей в Попово. Магистър по история от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

Работи в продължение на 12 години в същия музей. Точно през тези години градът, който сериозно пострада от земетресенията в Стражица усилено се възстановява. Точно тогава изцяло са обновени експозициите на музея, фондът му нараства с впечатляващи темпове. Следващите 12 години той отдава на журналистиката, като не забравя историята. Автор е на книгите „Културният живот в Попово през ХХ век“, „Здравеопазването в Попово“, „Село Баба Тонка“, „Бате Димо“ и няколкостотин научни и научнопопулярни статии. Десетилетните му интереси към историята на град Попово и района предопределят завръщането му, вече като директор на музея в Попово

Г-н Събев, едно очаквано завръщане, или … ?

- По-скоро -  да. Прекалено много години отдадох в проучване и събиране парчетата от историята на родния ми край. Винаги съм имал желание да увлека повече хора в тези си  усилия, но мога да се похваля само с частичен успех. Историята е любов, тя е като  всяко нещо, което искаш да става добре трябва да се прави с любов. В качеството си на журналист и с възможностите на медиите изповядвах тази философия. Връщам се в музея с надеждата, че оттук ще правя това по-добре.

Значи ти си оптимист за бъдещето на музея. Днес всичко се комерсиализира и публиката иска повече плът и чалга, а ти това не можеш да и ги предложиш.

Не бих вулгаризирал така нещата. Сещам се за един поповски анекдот, в който местен свещеник беше казал за храмовете, че са като крайпътните чешми. Винаги има някой, който жаден спира пред тях. Така е и с музеите. Но само с говорене какво богато културно-историческа наследство имаме музеите нямат шанс. По-умни и по опитни в музейните дела от мен изповядват философията, че музеят не е зала с витрини, а дейност. Аз споделям тази философия и мисля, че там е оптимизма за бъдещето на музея.

Вярно, че Попово се слави като културен град, с вековни традиции, но все пак, днес културата и музеите са втори план.

Ако го отрека, значи да излъжа, но това е само едната страна. Защото въпреки дългия преход и трудностите, които го съпровождат хората се интересуват от историята си. Както се казва има реставрация на патриотично чувство. Дори днес хората продължават да се интересуват от историята на рода си, на родното си място. Аз в момента завършвам две селищни истории, търсят ме краеведи, кметове да направим други, за техните селища. Това значи, че хората търсят опора в миналото си. Забелязвам в някои тукашни училища ентусиазирани учители по история, които увличат младите хора. Затова музеите днес трябва да са отворени за повече хора, да подадат ръка на всеки и показвайки съхранено в тях минало, да възпитават в любов към историята.

В какво състояние заварихте музея в Попово?

Като цяло добро. Има естествено проблеми и обективни, и субективни, но мисля, че не те са доминиращи в дейността му. Най-големият е липсата на достатъчно и съвременни фондохранилища. Макар че експозицията е открита през 1995 г. има натрупан нов материал и може да се каже, че вече е отесняла и има нужда от осъвременяване. Имах вече разговори с кмета на Общината  д-р Людмил Веселинов и имаме общи виждания за решаването на този проблем. Ако това стане музеят в Попово скоро ще увеличи експозиционната си площ, ще се сдобие с модерна конферентна и изложбена зали.

Продължаваме и разкопките и консервациите на античната крепост край Попово, известна в науката като Ковачевско кале. Тази година се разкопава една от южните кули на крепостта, имаме намерение да започнем разкриването и на една от главните и улици.

Има мащабни идеи за подобряване на културната и атракционна инфраструктура на  този обект  с оглед в непосредствена близост до него ще мине трасето на магистрала Хумус, но това изисква и адекватно финансиране. Затова ще насочим усилията си към разработването на проекти, които биха ни помогнали за по-скорошното реализиране на идеите. 

Разговорът проведе Йордан Минчев