Месец след бруталното убийство на писателят Георги Стоев, една жена се осмели да продължи с разкритията на някои тайни на подземния свят.
Макар и по начин който се различава от стила на скандалния писател, тя изнася на бял свят малко познатия за обикновените хора живот във варненския ъндърграунд. Интересът към нея е оправдан, както и двупосочните реакции. Едни я оприличават с покойния Георги Стоев, други я отричат тотално, но в интерес на истината, книгите и предизвикват интерес сред поотвикналия да чете българин.
Иначе, Даниела Великова е приятна жена, занимаваща се с нещата които обича, децата и писането на книги. Като студентка е била изкушена от театралното изкуство и винаги си спомня за драмсъстава в института под ръководството на актьора Стоян Алексиев.
Днес много от колегите и от този състав продължили творческата си кариера са известни имена в българския театър - Сашо Морфов, Вальо Танев, Димитър Бакалов - все бивши инженери от нейния випуск и драмсъстав. Не се притеснява да говори за миналото, нито за това по какъв начин е изкарвала насъщния.- бивш инженер, заварчик, шприцьор, журналист, секретар-съветник в международна фирма, телефониска на еротичени телефони, масажист, стиптизьорка, брокер на недвижими имоти и настоящ писател на криминални романи.
Делниците и не са чак толкова вълнуващи, колкото някои могат да предполагат. Денят и започва с фитнес, по-скоро масажен уред, който и помага да се разсъни. Кафе, или по-скоро захар с малко кафе. Помотаване из интернет, най-вече четене на поща, чат с приятели. Писане и четене на книги, басейн, поне два дни в седмицата задължително. Вечеря с децата или с приятели. Телевизия, ако има нещо важно за гледане, пие кафе предварително, иначе заспива. Повече за живота и намеренията си смело разказа пред Targo.org
Как възприемаш определението за себе си като “женския Георги Стоев”?
Не обичам нещата да бъдат поставяни в рамки на определения. Нямам нищо общо с Георги Стоев: нито като начин на мислене, нито като стил на писане. Свързва ни това, че и двамата пишем за живота си извън закона. Той заплати със своя, не защото написа книгите си, а защото се опита чрез тях да променя героите, които описва. Моите книги и показания не биха могли да служат за прокурорска проверка. Те са просто художествени разкази за минали събития. Още повече, че според мен писателите трябва да са само свидетели на своето време, не борци за каузи.
Доколкото разбирам, познавала си го лично. Днес някои издания се опитват да го изкарат голям писател. Вярно ли е това? Не ти ли се струва, че той плати с живота си, защото се опитваше да се прави на това, което не е?
Познавали е силно казано. Засичали сме в издателството при редактора ни, Владо Даверов. А по отношение на това дали е голям писател… Писател не е професия, за да може да се измерва по определени критерии, още повече по размер, а призвание. Човек или умее да заинтригува обществото с умението да разказва увлекателно или не. Голям или не също е относително понятие. В наше време голям писател означава по-скоро продаваем писател, отколкото класик.
Според теб не мутри, а ченгета са убили Георги Стоев, защо?
Имам хипотеза, че ченгета създадоха мутрите. Това според мен е вид масова обработка на съзнанието на народа. Kогато ти обират къщата, изнасилват дъщерята, крадат колата, нямаш време да се питаш дали наоколо тече приватизация и се препродава на безценица държавна собственост. По същия начин, когато министър го грози оставка, вниманието на масите може да бъде отклонено, ако се извърши показно убийство. И ако убийствата на мутри са ежедневие, за да е истински скандал, може убитият да е писател. Но, аз съм човек с богато въображение и хронична подозрителност. Така, че може и да греша.
Доколкото разбрах, и на теб са се опитали да посегнат. Не се ли страхуваш, че може да те сполети съдбата на Георги Стоев?
Човек не може да избяга от призванието и съдбата си. Аз обичам да пиша. Това умея най-добре. От автобиографията ми да става ясно, че съм се занимавала с много и разнообразни неща. Писането ми доставя най-голямо удоволствие. Пък и аз съм такъв човек, че предпочитам да живея така, като че ли никога няма да умра и се страхувам да не умра така, като че ли не съм живяла.
Твърдиш, че ченгета в близки отношения с политиците са създателите на мутрите. Кога ще изчезнат, според теб, българските мутри?
Ами логично, когато изчезнат и политиците.
От дълго време познаваш и мутри, и проститутки, и сутеньори и прочие представители на подземния свят. Твърдиш, че техният свят е “приказно богат”, така ли? Как се развличат тези хора, за какво хвърлят парите си?
Те се развличат както и обикновените хора. Но го правят приказно - ако средностатистическия българин подарява на любимата си цвете, мутрата подарява на своята кола, последен модел, Ако ниско платения човечец може да отиде на разходка с лодка, мутрата ще си купи яхта. Желанията в чисто човешки план са еднотипни за всички хора – да си нахранен, облечен и задоволен сексуално. Просто мутрите разполагат с възможности и средства да превръщат удоволствията си във високобюджетен филм. Присъствала съм на събитие, организирано от мутра, при което се затваря цял хотелски комплекс. И започват да се канят гости, всичките публични личности, като някъде след 50 им загубваш бройката и забравяш имената. Мутрите са като малки деца: обичат да се хвалят с играчките си. Ето тук квалификацията „голям” има най-изявено приложение. По-нова марка телефон, по-лъскава кола, повече любовници и т.н.
Пъшкала си на розов телефон, правила си еротични масажи… Това начин да изкараш повече пари ли беше?
На розовия телефон отидох най-напред като журналистка. Исках да направя интервю с работещите там. Оказа се, че единственият начин това да стане, е да започна работа в подобен офис под прикритие, така да се каже. Но след седмица вече знаех, че заплатата в този бранш е с десетина пъти в повече от моята на главен редактор.
Политици посещавали ли са салона за еротичен масаж?
Да, ала съм доста такива клиенти, с които и досега съм запазила приятелски отношения. Но клиентите в занаята не се делят само на политици и избиратели, а по-скоро на такива, които влизат „в играта”, за да избягат от жената, жегата, скуката, и такива, които са убедени играчи, които наистина си падат по секса.
Познаваш ли някои от тях, които безспорно се правят на “света вода ненапита”, а всъщност не са толкова невинни?
Ами времето на демонстративните престъпления свърши. Сега всички останали живи участници в тях се стараят да изчистят миналото си. Наскоро наблюдавах една такава личност, за която всички в нашия град знаят, че е повече престъпник, отколкото бизнесмен, как се опитва да пробие в политиката. Даже публикува биографията си. Прочетох я, за да видя доколко е бил откровен. Понеже бях работила за него и имах информация отвътре, се надявах да открия разликата между художествената измислица и реалността. Бях готова дори да гласувам за него, преди да разбера от изявленията му, че в неговите масажни салони са били излекувани около 20 000 души, направо не можах да повярвам колко съм била добра в „масажите”. Аз съм човек, който вярва в доброто начало и ми се иска престъпниците наистина да се променят. Но народът винаги е по-мъдър от мен – „Вълкът кожата си мени, но не и нрава!”.
Смяташ ли да опишете връзката между корупцията и проституцията? Каква е разликата между политиците и другите хора, посещаващи салоните за масажи?
Не съм Ксавиера Холандер. Не смятам да описвам сексуалните предпочитания преживявания на мъжете. Още повече, че разликите не се определят от социалното положение. Мъжете според мен се делят на два типа: едните бягат от скуката, жените и жегата в къщи, а другите - са убедени играчи: обичат секса във всичките му форми. Не съм и Чочолина, за да се боря за права и свободи на проститутките. Те сами трябва да отстояват себе си. Просто искам да споделя впечатлени за моя живот извън закона, които са интересни повече като психология, отколкото като принципи, защото са лични.
Кои бяха най-големите трудности около писането на книгите?
Най-трудно е издаването. Опитах сама, убедиха ме, че не е престижно. Опитах с известно издателство, но без реклама. Трудно е да се наложи никому непознат човек на книжния пазар. В момента зад мен стои издателство “Феникс-дизайн”. Управителят му, Ивамир Димчев, бе директор реклама на вестник, който извадах през 1993 година. Тогава за шест месеца успя да го наложи на пазара. Затова се обърнах сега към него, макар да е издател едва от две години и книгите му се различават от това, което аз пиша. Но имаме общи идеи. Чрез представяне на насилието под различни форми да накараме хората да го избягват и да се пазят от него. Освен това не се боим от публичност и гласност. Те дават възможност на всички да са информирани и да имат право на избор. Моите книги съдържат много истина, но аз не целя да изнасям сухи факти, които и без това даже и децата вече знаят. Фактите са за журналисти и криминалисти - те отразяват кой, какво, къде, кога, защо. Аз с това съм приключила. Сега искам да покажа как се отразяват събитията, които всички наблюдаваме, на чувствата, психиката и бъдещето на участниците в тях. И при това да ги покажа от женска гледна точка - като разказвам за жените, свързани с мъже от подземния свят. Мразя баналния епитет „подземен”, прикачен към света на мафиозите. Асоцирам тази дума с мизерия и подлост. А в този свят, макар суров и жесток като всеки подземен свят, е приказно богат, при това окичен с мъжество и храброст. Жените винаги са ни впечатлявали такива неща.
Каква книга пишеш в момента?
Завършвам “Невидим за закона”, роман за сериен убиец, който намира жертвите си в интернет чрез сайтове за запознанства. И подготвям нов за насилието при децата и организациите, опитващи се да решат този проблем.