Targo.bg - Информационното чудо на Търговище и региона

През далечната 1965 г. в музея на Търговище се получава сигнал, че при оран е открита глава на мъж, отчупена от мраморна статуя.

Тогава негов директор е 34-годишният Димитър Овчаров, моят баща. Младият археолог веднага заминава за село Люблен, на чиято територия е намерена находката.

Главата е извадена от невисока надгробна могила в местността Гюлюува. Набързо е създадена организация и скоро спасителните разкопки започват.

Някога могилата е била доста висока, но ежегодните земеделски дейности са я “изяли” наполовина. За щастие те не са засегнали двата гроба, които археологът намира в нея. Централното погребение е извършено в дълбока стъпаловидна яма.

Покойникът е бил кремиран на самото място, а после пепелта е събрана в по-малка яма, намираща се точно в средата на голямата. Наоколо са подредени предметите, които трябва да служат в задгробния живот на починалия. Повечето от тях са в едно дървено сандъче, с вкаран в ключалката пръстен ключ, закачен на златна халка.

Вътре се откриват четири посребрени бронзови лъжици, странен сребърен инструмент с множество прибиращи се елементи и кожен колан, върху който са били апликирани сребърни букви. В гроба намират и други предмети - стъклени и глинени съдове, костени и медни пластини.

Находките показват, че погребаният човек е бил лекар. Сензацията е комбинираният инструмент, който се оказва набор от най-важните хирургически пособия. Учените идентифицират шило, ланцети, раноразширител, плоска лъжичка и др.

Предметът е направен така остроумно, че позволява употребата на всеки отделен инструмент самостоятелно или при необходимост на няколко едновременно.

Първоначално Димитър Овчаров намира само далечни аналогии от II-III в. През 1988 г. обаче с него се свързва д-р Дейвид Шерлок, инспектор от Комисията за история и древни паметници във Великобритания. Оказва се, че там се пази много близък инструмент, също датиран в римската епоха.

С медицинската практика са свързани и останалите находки от гроба - лъжички за дозиране на лекарствата, стъклени шишенца и купички за съхраняване и приготвяне на медикаментите. Това дава основания на изследователя да приеме със сигурност, че в гроба са положени останките на тракийски лекар, и то с част от неговите най-необходими медицински принадлежности. Само на няколко метра от мъжа във втория гроб откриват праха на любимата му съпруга.

За да се подчертае семейната близост, на дъното на ямата са поставени някои вещи на лекаря, а погребението на жената се извършва над тях и върху дебел слой трамбована глина.

Предметите разкриват една заможна дама от римската епоха. Това са най-вече женски тоалетни принадлежности, поставени в дървено ковчеже, обковано с медни апликации.

Вътре са част от накитите на покойната - златни обеци с висулки и скулптирана камея с женско изображение, както и златен пръстен. Много е интересна малката кутийка, изработена изцяло от тънки медни листове.

Върху тях са монтирани изящни дръжчици от тънка тел. Проучването на това истинско бижу довежда до изненадващо заключение. Оказва се, че тези кутийки също са свързани с медицинската практика. А може би съпругата на лекаря да е била и колега?

Анализът на находките от двата гроба дава възможност на Димитър Овчаров да ги датира много точно. Особено определящи са намерените в тях монети. Те отнасят извършения погребален обряд в краткия период между 218 и 225 г. А това е времето на най-големия просперитет в тракийските провинции на Римската империя.

Откритията край Люблен обаче не се ограничават с погребенията. Археологът забелязва по повърхността струпвания от камъни и залага сондажи по едва очертаващото се трасе. На малка дълбочина се показват останките на добре оформен каменен зид широк до 1 м. Той огражда значителна площ с неправилна шестоъгълна форма, като могилата се е извисявала почти в геометричния й център. Според дебелината височината на стената се изчислява на 4-5 м. Става ясно, че разкритите обекти са оформяли някакъв важен затворен комплекс.

Загадката започва да се решава, когато в единия ъгъл на ограденото пространство излиза неголяма сграда с квадратен план. Тя е силно унищожена, но непосредствено пред нея намират масивен варовиков капител, украсен с човешки изображения и растителни орнаменти. Малко по-късно местни селяни донасят втори идентичен капител, изваден от земята при оран. А именно на това място е била открита и мраморната глава, от която започва проучването.

Очевидно сградата не е жилищна, а е храм и е тясно свързана с надгробната могила. Някога тя е била красива постройка с двускатен покрив, покрит с керемиди. Тържественият вход е бил оформен с колони, увенчани с двата капитела. Вътре пък е стояла мраморната статуя. Според всички налични данни тя изобразява погребания в могилата мъж. Оцелялата глава е изпълнена в характерния стил на римския скулптурен портрет и носи дълбока психологическа индивидуализация.

Целият комплекс е представлявал хероон - светилище на обожествен след смъртта си тракийски аристократ. Освен че е бил лечител, той е изпълнявал и магически функции, за което свидетелстват някои намерени в гроба предмети. Това съчетаване на лекарските и жреческите дейности е било обичайно за епохата. Погребаната жена е била тясно свързана с обожествения херой. Най-вероятно тя е била негова сътрудница и спътница не само в живота, но и в извършваните тайнства и лечителства.

Използвана е информация от в-к „Стандарт”