Това е портрета на поручик Йордан Георгиев от село Славяново, рисуван през 1912 г.- участник във войните за обединението на България, за кратко и военен комендант на София.
През 30-те години той дарява имот на храма в Славяново. Спазвайки тогавашната традиция на уважение към дарителите, местния свещеник поставя портрета му на видно място в храма.
След 9 септември 1944 г., като на царски офицер, портрета на Йордан Георгиев е свален и захвърлен. Времето естествено е казало своето и състоянието му днес не е добро.
Благодарение на сегашния свещеник в храма, отец Росен, портрета е предоставен на Историческия музей в Попово. Това е кратката предистория на това дарение.
Любопитното в този портрет, който между другото е с размери 120х80 см., е в посветителния надпис, който се намира на гърба му.
От него се вижда, че той е бил началник на пленническото депо в София, където са били събрани пленените турски, гръцки и сръбски войници по време на Балканската война. Напълно допустимо е да е рисуван именно от някого от тези пленници.