На този ден църквата почита св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Раздават се, предварително осветени в църква, от първите плодове за сезона - грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”. За здраве се колят курбани и се правят сборове, обикновено, където св. Богородица е патрон на местната църква.
В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската планина, когато се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и възвестява, че след 3 дни духът ще се пресели в царството небесно.
Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта остава празна, тъй като светицата възкръсва. За детството на Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи, Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги надарил с дъщеря.
Според тогавашната практика Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие. След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус св. Йоан Богослов.
Този разказ е в унисон с библейския, според който на кръста Спасителят му поверява майка си. Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт — т. нар. успение, с което Бог дарява най-верните си слуги. Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни.
Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница. В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи празници.
Някои от тях не са специално посветени на Богородица като „Рождество Христово“ (25 декември), отчасти „Богоявление“ (25 март). Три обаче са строго свързани с Мария — „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“(Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение Богородично“ (15 август).